Лого на Галерия Васка Емануилова
Анимация по време на зареждане
2019 Юли

Изложба Елза Гоева

10 Юли 2019 - 02 Ноември 2019

Програма „Поколения“

Елза Гоева

                                                         юли – ноември 2019

Откриване: 10 юли (сряда), 18:00 ч.

Куратор: Рамона Димова 

   "Аз съм човек на бързите изпълнения, не мога дългосрочно и на пластове да работя. Почти наведнъж или най-много на два пъти правя една работа".

 Елза Гоева, интервю за БНР, Артефир, 8 октомври 2018 г.

През 2019 г. се навършват 120 години от рождението на един от големите български художници и интелектуалци – професор Дечко Узунов. В художествената галерия на ул. Драган Цанков № 24 екипът на Софийска градска художествена галерия за втора година подготвя изложба от програмата „Поколения“, чрез която се опитва да очертае живото присъствие на Дечко Узунов в творчеството на неговите ученици.

За летните месеци на 2019 г. да подреди своя изложба е поканена Елза Гоева. Тя е сред онези художници, които са имали възможността да започнат своя творчески път в учебното ателие на Дечко Узунов. Промени в програмата на Художествената академия в периода 1947–1951 г. определят времето от един семестър, в който Гоева да бъде напътствана от професора. Това време се оказва достатъчно да породи у нея дълбоко човешко и професионално уважение към Дечко Узунов.

За изложбата в ХГ „Дечко Узунов“ Елза Гоева е подбрала предимно пейзажи, създадени през последното десетилетие. Почитателите на творчеството ѝ ще имат удоволствието да видят нови платна от тази година, нарисувани в нейния стил на „един дъх“. Сред тях са „Изгрев“, „Към плажа“, „Без име“, „Мечти“ и „Самота“.

Елисавета Борисова Гоева е родена през 1928 г. в Болярово, град в Ямболска област. След дипломирането си в Девическото училище в Бургас тя кандидатства живопис и е приета в Художествената академия в София. В периода на обучението ѝ между 1947 и 1951 г. за един семестър е в класа на Дечко Узунов. Елза Гоева завършва висшето си художествено образование при Панайот Панайотов. Годините след обучението ѝ преминават в участие в общия художествен живот на страната. Тя излага със свои колеги художници в Москва, Букурещ, Прага, Анкара, Истанбул и др. Самостоятелни изложби започва да представя след 1965, когато нейни картини са показани в София. В столицата тя има поредица от изяви (1978, 1986, 2000, 2002, 2005, 2014), като последната ѝ самостоятелна изложба е през 2018 г. по случай нейната 90-годишнина.

 













2019 Февруари

Дечко Узунов. Автопортретът

21 Февруари 2019 - 01 Юни 2019

Автопортретите на Дечко Узунов са в основата на изложбата, която екипът на Софийска градска художествена галерия представя по случай 120 години от рождението на художника. Живописните платна и рисунки предоставят възможност на публиката да се срещне с майсторството на автора в моментите, когато се вглежда в себе си, да усети различните състояния на художника. Произведенията „Автопортрет със светци“, 1982 и „Семеен портрет (Автопортрет с Олга)“, 1982 са допълнени от гостуващата картина на Националната галерия – „Автопортрет“, 1983 и творбата на Музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово „Дон Кихот без Санчо Панса“, 1982 г. Живописните автопортрети са обогатени от малко познати скици и рисунки на автора, съхранявани в ХГ „Дечко Узунов”.

Роден в края на ХIХ век, животът и творчеството на Дечко Узунов преминават през почти целия ХХ век. Вложил в живота си толкова много динамизъм, колкото и в творчеството си, художникът винаги е бил обект на интерес от страна на критиците, журналистите, колегите и широката публика. Известен като портретист, изявил се като майстор на монументалното изкуство, оценяван високо за своите композиции, пейзажи, натюрморти и голи тела, желан като илюстратор и сценограф, той е и любим професор, приятен събеседник и авторитет. Фигурата му винаги се е забелязвала. Винаги е впечатлявал с присъствието си, което често е контрастирало на фона на заобикалящата го среда. Артистичните маниери, специфичното чувство за хумор, театралността и лекотата при общуване, осведомеността му, неговата пластична култура и способността да оцени достойнствата на други художници, твърде отдалечени от собствените му възгледи, подтикват мнозина да търсят отново и отново неговата близост.

Естествената среда на Дечко Узунов е ателието, където се раждат и творбите му. Там в тишината неговият вътрешен глас е в съзвучие с душата му. Глас, който изважда наяве онова, което е известно само на него. В ателието Узунов се връща отново и отново към теми, образи, багри, които е подхващал, изоставял, докато не ги е изчерпвал докрай. Там той се вглежда и в своя образ. За съжаление художникът не ни е оставил поредица от автопортрети, чрез които да изведем своеобразна биография, оставил ни е само няколко свои образа и настоящата изложба дава възможност на публиката за среща с тях.

 

 

 













2018 Ноември

Една история от градското казино в София

22 Ноември 2018 - 14 Февруари 2019

 

Градското казино в София, където днес е адресът на Софийска градска художествена галерия, е от онези средища, в които е съсредоточен културният живот на столицата от първата половина на миналия век. От място за писателски срещи, театрални и музикални вечери, благотворителни карнавали до сцена за най-зрелищните балове в града, Градското казино е и сградата, в която е осъществен и първият официален избор на Мис България. Датата е 31 януари 1929 г., малко след полунощ.

Настоящата изложба е своеобразен документален разказ за този първи национален конкурс за красота, иницииран по покана на екипа на парижкия вестник „Le Journal”, който под патронажа на Съюза на френските артисти е генерален организатор на избора на Мис Европа.

Коя е първата наша носителка на приза, как е осъществен изборът, какви са правилата, по които е проведен конкурсът, колко са явилите се претендентки, кои са подгласничките на Първата? И още – какво се случва, когато Мис България се явява на голямата сцена в Париж, как е посрещната там, какво споделя в своето интервю за френската преса? Кога се завръща в България и как е посрещнат успехът ѝ у нас? И не на последно място по-важност – кои са личностите, сред които често се споменава и името на Дечко Узунов, направили избора на Мис България, и кой е българинът, включен в състава на журито, определило Мис Европа в Париж? – това са само малка част от въпросите, на които изложбата дава отговор.

 „Една история от Градското казино в София“ е и повод за разговор за ролята на медиите в документирането на собственото ни настояще, позволяващо възстановяването на знанието за това настояще, когато то самото се обособи като минало. Именно вестниците от 1929 г., поместените върху страниците им десетки публикации, редом с документалните свидетелства, днес ни позволяват да реставрираме разказа за първата жена в страната, отличена с високото звание, да коригираме натрупаните през годините грешки и осветим някои забравени факти за това ярко и важно събитие от историята на женската красота в у нас, потвърждаващо адекватното присъствие на България на общоевропейската сцена дори и в този културен пласт.

Не на последно място, подреденият в галерия „Дечко Узунов“ визуален документален разказ ни дава среща с произведения на изявени български художници, в които се разкрива отношението им към женската красота и заради което са поканени да се включат в журирането на конкурса за избор на Мис България от 1929 г. В изложбата може да бъде видяна и непоказваната от десетилетия творба на Андрей Николов – „Портрет на Елена Нигрита“. Скулпторът, „властелинът на мрамора“, както го определят съвременниците му, който в началото на януари 1929 г. сам ще апелира от първата страница на вестник „Зора“: „Нека нашите девици да надвият своето стеснение и се явят на обявения конкурс за всеевропейска красавица. Има несъмнено млади хубави българки и, ако всички се явят, за да дадат възможност да се избере най-хубавата от хубавите, не е изключена възможността всеевропейската красавица да бъде българка, а това би било голяма гордост за нашето отечество“.













2018 Юни

програма ПОКОЛЕНИЯ: Калина Тасева

19 Юни 2018 - 31 Октомври 2018

Да се пише за Калина Тасева е по-скоро изпитание, отколкото удоволствие…
Петър Змийчаров, 2008 г.

 

Името на Калина Тасева отдавна се е превърнало в знак за ярко творчество, в синоним за мъдро и аристократично присъствие в българското изкуство. Завършила днешната Национална художествена академия, тя е среда най-ярките ученици на художника, сценографа и общественика Дечко Узунов.

 

Изкуството на Калина Тасева сякаш не позволява да се пише за него. То приканва към дистанциране, вглъбяване, съзерцание, тишина. Някой определят художничката като създателка на „сънувани картинни светове”, на образи „свалени от иконостас”, на творби, разгръщащи се като „ритуално тържество, вътрешно напрегнати и тревожни”. Да, да се пише за Калина Тасева е изпитание, защото тя ни дава среща с едно изкуство, което ни увлича с магията си от цветове, с пластичния си език, с познатите и в същото време изключително своеобразни композиционни решения. Зад всичко това неизменно прозират следите от изминатия от художничката творчески път. Път започнал в далечната 1946 г., когато 19-годишната Калина Тасева пристъпва в ателието по живопис на проф. Дечко Узунов.

 

Настоящата изложба е първата от програма „Поколения”, с която екипът на галерията има за цел да очертае живото присъствие на Дечко Узунов в творчеството на неговите ученици. Възпитаници, на най-добрите от които е съдено да начертаят ярка художествена следа, да ни завещаят произведения сътворени с несравним творчески почерк. Сред имената на тези ученици, безспорно е и името Калина Тасева. 91-годишната художничка, в чиято уморена вече ръка, в движението на четката продължава да живее частица от духа на учителя Дечко Узунов.

 

 

Калина Тасева е родена през 1927 г., като в периода между 1946 и 1951 г. неин преподавател по живопис в НХА е Дечко Узунов. Първата си самостоятелна изложба реализира през 1973 г. в София, а сетне осъществява десетки индивидуални изложби в Градска художествена галерия, Благоевград (1974, 1982), Галерията на СБХ „Шипка” 6, София (1981), Галерия „Владимир Димитров-Майстора”, Кюстендил (1983), Градска художествена галерия, Русе (1988), Галерия „Райко Алексиев”, София (1998, 2004), Галерия „Титан”, Франкфурт (1995), Национален дворец на културата, София (2001), Национални есенни изложби, Пловдив (2003), Галерия „Пролет”, Бургас (2006) и Софийска градска художествена галерия (2008). През годините многократно излага в Галерия „Арте”, София и Галерия „Теди”, Варна. Печели награди за живопис: „Владимир Димитров- Майстора” (1974), „Захари Зограф” (1975), Лауреат на Второто триенале на реалистичната живопис, София (1976), „Никола Петров” (1999).













2018 Февруари

Фрагменти от Европа

21 Февруари 2018 - 02 Юни 2019

 В изкуството най-плъзгавото, най-опасното е да се увлечеш в модното. И в подражателството. Ако подражаваш, лесно можеш да постигнеш известен успех. Но той е временен. Вечното е онова, което ще преживей. Което ще преживей и смъртта ти, и онова произведение, което направиш в момента, трябва да се цени колкото може по-дълги години. Тогава вече можеш да си спокоен, че наистина си творил изкуство, което заслужава да бъде признато...

Дечко Узунов, вестник „Поглед”, брой 47, 1983 г.

През февруари екипът на Софийска градска художествена галерия представя официално новия си филиал – Художествена галерия „Дечко Узунов”. Намираща се на булевард „Драган Цанков” № 24, къщата на твореца и интелектуалец Дечко Узунов (1899–1986) е превърната в музей още преди повече от десетилетие, който отново е част от музейната мрежа на СГХГ. Той се състои от изложбена зала и ателието на художника, в което се съхраняват над 13 хиляди негови живописни и графични творби. По-голямата част от произведенията, изпълнени в маслена техника са познати на публиката, но сред хилядите листове с акварели, рисунки, проекти и скици на Дечко Узунов остават все още доста интересни и непоказвани произведения.

Изложбата „Фрагменти от Европа” е посветена на Европейската година на културното наследство. В нея са представени десетина от държавите, до които Дечко Узунов пътува. През живота си художникът има възможността да посети почти всяка европейска страна, както и да види някои от Азия, Северна и Южна Америка. Подбраните пейзажи разкриват различни гледки от Франция, Италия, Турция, Гърция и др.. Изложбата е придружена и от кратки текстове, в които се проследява кога художникът е бил в страната и кои са културните и природни обекти,  избрани да бъдат вписани в световния списък на ЮНЕСКО.













Последвайте ни
и във Facebook
Facebook
Посетете ни
в YouTube
YouTube
Запишете се за
новини
Изпратете
e-card
Лого Софийска  Градска Художествена Галерия