1899, 22 фев. – Дечко Узунов е роден в Казанлък в семейството на Лала и Христо Узунови.
1918 – Завършва Първа мъжка гимназия в София.
1919, 17 септ. – Постъпва в Художествено-индустриалното училище и негов преподавател е проф. Петко Клисуров.
1922–1923 – Следва в ателието на проф. Карл фон Маар в Мюнхенската академия. По това време рисува Николай Лилиев, Елисавета Багряна, Никола Михов, Маша Живкова и др.
1923 – Завръща се в България и продължава образованието си при проф. Стефан Иванов.
1924, 15 юли – Завършва специален курс по живопис.
1925 – Става член на Дружество „Родно изкуство”.
1926–1931 – В този период той представя свои творби с „Родно изкуство” (1926), участва в Първата (1927), Втората (1928), Третата (1929), Четвъртата (1930) и Петата (1931) общи художествени изложби.
1932, 25 септ. – Представя самостоятелна изложба в Галерия „Аксаков”. Изложбата е открита от Иван Лазаров.
1933, септ. – Участва в представителна живописна изложба в Белград в павилиона „Цвета Зузорич”, заедно с Никола Маринов, Сирак Скитник, Борис Денев, Бенчо Обрешков и Илия Петров. Творбата на Узунов „Алое” (м. б. в/у пл., 62 х 51 см, инв. № 771) е откупена от Белградския народен музей, където се пази и до днес.
1934–1938 – Дечко Узунов осъществява пътуване до Гърция (1934) и създава серия от творби с впечатления от там. Пътува още до Румъния (1936) и Италия (1937). Участва в Девета (1935) и Десета (1936) общи художествени изложби. Представя свои творби в изложбата на „Родно изкуство” (1936), участва в българските изложби в Прага (1936), Пилзен (1936) и Ню Йорк (1938). Представя своя самостоятелна изложба в Белград (1936). Узунов е проектант и оформител на монументално-декоративната украса на българския павилион на Международното изложение в Париж (1937). Става извънреден професор по приложни изкуства в Художествената академия (1937).
1939 – Приет е нов устав на Съюза на дружествата на художниците в България. Дечко Узунов е председател на съюза до 1940 г.
1943 – Той оформя българския павилион на Международния панаир в Измир, Турция.
1945–1950 – Дечко Узунов става ректор на Художествената академия в София.
1952–1957 – Декан на Факултета за изящни изкуства в Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович”.
1953 – Делегат на Националния комитет на мира, Прага.
1957–1959 – Директор на Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович”.
1958 – Дечко Узунов пътува до Китай заедно с Веселин Стайков.
1965–1970 – Председател на Съюза на българските художници.
1976 – Участва в VIII конгрес на Международната асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО в Багдат. Той е председател на асоциацията до 1978 г., когато става почетен президент.
1978 – Избран от Българската академия на науките за академик.
1980–1985 – Узунов представя самостоятелни изложби в Базел (1980), Москва (1981), Букурещ (1982) и Кувейт (1985).
1986, 26 апр. – Дечко Узунов почива в ателието си в София.

Използвана литература: Филева, Аделина и Ирина Генова. Дечко Узунов. Памет и забрава. София, 2003, 232–289.