Автопортретите на Дечко Узунов са в основата на изложбата, която екипът на Софийска градска художествена галерия представя по случай 120 години от рождението на художника. Живописните платна и рисунки предоставят възможност на публиката да се срещне с майсторството на автора в моментите, когато се вглежда в себе си, да усети различните състояния на художника. Произведенията „Автопортрет със светци“, 1982 и „Семеен портрет (Автопортрет с Олга)“, 1982 са допълнени от гостуващата картина на Националната галерия – „Автопортрет“, 1983 и творбата на Музея „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово „Дон Кихот без Санчо Панса“, 1982 г. Живописните автопортрети са обогатени от малко познати скици и рисунки на автора, съхранявани в ХГ „Дечко Узунов”.
Роден в края на ХIХ век, животът и творчеството на Дечко Узунов преминават през почти целия ХХ век. Вложил в живота си толкова много динамизъм, колкото и в творчеството си, художникът винаги е бил обект на интерес от страна на критиците, журналистите, колегите и широката публика. Известен като портретист, изявил се като майстор на монументалното изкуство, оценяван високо за своите композиции, пейзажи, натюрморти и голи тела, желан като илюстратор и сценограф, той е и любим професор, приятен събеседник и авторитет. Фигурата му винаги се е забелязвала. Винаги е впечатлявал с присъствието си, което често е контрастирало на фона на заобикалящата го среда. Артистичните маниери, специфичното чувство за хумор, театралността и лекотата при общуване, осведомеността му, неговата пластична култура и способността да оцени достойнствата на други художници, твърде отдалечени от собствените му възгледи, подтикват мнозина да търсят отново и отново неговата близост.
Естествената среда на Дечко Узунов е ателието, където се раждат и творбите му. Там в тишината неговият вътрешен глас е в съзвучие с душата му. Глас, който изважда наяве онова, което е известно само на него. В ателието Узунов се връща отново и отново към теми, образи, багри, които е подхващал, изоставял, докато не ги е изчерпвал докрай. Там той се вглежда и в своя образ. За съжаление художникът не ни е оставил поредица от автопортрети, чрез които да изведем своеобразна биография, оставил ни е само няколко свои образа и настоящата изложба дава възможност на публиката за среща с тях.

*Всички цитати в изложбата са част от статията на Аделина Филева „Образът на Дечко Узунов”, публикувана в книгата „Памет и забрава”, София, 2003.