Да се пише за Калина Тасева е по-скоро изпитание, отколкото удоволствие…
Петър Змийчаров, 2008 г.

Името на Калина Тасева отдавна се е превърнало в знак за ярко творчество, в синоним за мъдро и аристократично присъствие в българското изкуство. Завършила днешната Национална художествена академия, тя е среда най-ярките ученици на художника, сценографа и общественика Дечко Узунов.
Изкуството на Калина Тасева сякаш не позволява да се пише за него. То приканва към дистанциране, вглъбяване, съзерцание, тишина. Някой определят художничката като създателка на „сънувани картинни светове”, на образи „свалени от иконостас”, на творби, разгръщащи се като „ритуално тържество, вътрешно напрегнати и тревожни”. Да, да се пише за Калина Тасева е изпитание, защото тя ни дава среща с едно изкуство, което ни увлича с магията си от цветове, с пластичния си език, с познатите и в същото време изключително своеобразни композиционни решения. Зад всичко това неизменно прозират следите от изминатия от художничката творчески път. Път започнал в далечната 1946 г., когато 19-годишната Калина Тасева пристъпва в ателието по живопис на проф. Дечко Узунов.
Настоящата изложба е първата от програма „Поколения”, с която екипът на галерията има за цел да очертае живото присъствие на Дечко Узунов в творчеството на неговите ученици. Възпитаници, на най-добрите от които е съдено да начертаят ярка художествена следа, да ни завещаят произведения сътворени с несравним творчески почерк. Сред имената на тези ученици, безспорно е и името Калина Тасева. 91-годишната художничка, в чиято уморена вече ръка, в движението на четката продължава да живее частица от духа на учителя Дечко Узунов.

Калина Тасева е родена през 1927 г., като в периода между 1946 и 1951 г. неин преподавател по живопис в НХА е Дечко Узунов. Първата си самостоятелна изложба реализира през 1973 г. в София, а сетне осъществява десетки индивидуални изложби в Градска художествена галерия, Благоевград (1974, 1982), Галерията на СБХ „Шипка” 6, София (1981), Галерия „Владимир Димитров-Майстора”, Кюстендил (1983), Градска художествена галерия, Русе (1988), Галерия „Райко Алексиев”, София (1998, 2004), Галерия „Титан”, Франкфурт (1995), Национален дворец на културата, София (2001), Национални есенни изложби, Пловдив (2003), Галерия „Пролет”, Бургас (2006) и Софийска градска художествена галерия (2008). През годините многократно излага в Галерия „Арте”, София и Галерия „Теди”, Варна. Печели награди за живопис: „Владимир Димитров- Майстора” (1974), „Захари Зограф” (1975), Лауреат на Второто триенале на реалистичната живопис, София (1976), „Никола Петров” (1999).