1984

През 1984 г. приключва строежът на един от проектите на Столична община, а именно ателието на Дечко Узунов. Сградата е съставена от две пространства – изложбена зала на партера и ателие на втория етаж, в което все още може да се види в каква обстановка е работил художникът. Двуетажната сграда е ползвана от него, не само за творческа работа, но и за представяне на изложби до смъртта му през 1986 г. Последната воля на Дечко Узунов е наследство което ни завещава да бъде запазено като национално музейно богатство и да бъде показвано в същата тази постройка.

1995

Осъществяването на волята му става възможно след като през 1995 г. чрез неговите племеници: Атанас Нейков – Найо, Христо Нейков, Елена Вълчанова и Пеню Вълчанов, които даряват на Общината художествено богатство равняващо се на 13 хиляди творби. Само година по-късно на столичния бул. „Драган Цанков“ №24 е открита Галерия–музей „Дечко Узунов“, филиал на Софийска градска художествена галерия.

1999

Няколко години са необходими преди през 1999 г. музеят да бъде отделен като самостоятелна институция и причислен към дирекция „Култура и духовна сфера“ към Столична община.

2001

През 2001 г. галерията-музей е преобразуван в Общински културен институт (ОКИ), а от ноември същата година започва да функционира като самостоятелна институция. В този период в нея се провеждат различни дейности и събития – разнообразни по жанрове, теми и стилове изложби, представят се художници, съвременници на Дечко Узунов, както и на изявени български творци. Изнасят се различни беседи и лекции за живота и дейността на големия български художник.

НАСТОЯЩЕ

От ноември 2016 г. Галерия–музей „Дечко Узунов“ отново става филиал на Софийска градска художествена галерия. Днес, заедно с Галерия „Васка Емануилова“, двете пространства са музейни центрове, които съхраняват, събират, изследват, показват и работят с творчеството на значимите български автори. Дечко Узунов и неговото творчество продължава да вдъхновява изследователите и да буди интерес, а галерийното пространство е поле на различни художествени събития и инициативи, благодарение на които се осъществява диалогът между поколенията.